бодил

(ноктите – изрязани, нали?)

Archive for the ‘поздравителни картички’ Category

поздравителна картичка 20

Posted by late на 08.05.2016

накратко:

между редовете слънцето е бяло
носът е прав
усмивката чаровна
не разбирам първата и последната буква от името ти
не свалям пижамата
знаеш че обичам да играя на дама без кортасар
да се будя на открито със затворени очи
и ръце потопени във вятъра
чайникът отдавана е прашлясал
кафето кипи
гръбнакът ми е цветна дъга
тежестта го пропуква
наострям уши
обонянието ми те усеща
настръхнал и цветен
като коледно дърво без играчки
знам че е пролет
че болиш
и отсъстваш
знам че не ми се пише
и нямам смисъл
нямам навик
кола
червена рокля
и подходящи обувки за срещата
знам и ровя напосоки в джоба си
пресичам на червено
надолу часовете са шарени
минувачите късат четирилистни детелини
часът е няколко без нещо
лястовиците кротко съскат в ухото ми
знам и не искам да знам

(играя на дама без кортасар
и вплитам маргарити в думите)

твоя,
в.

Posted in поздравителни картички | 3 Comments »

поздравителна картичка 11

Posted by late на 25.04.2016

здравей,

снегът е толкова бял, ръката ми е толкова бяла,
присъствам в окото на тази бяла маргарита,
дъвча тези бели думи, постигам корените им

и сплитам история,
бяла, тиха, накъсана,

увивам тялото си с нея, стягам го, за да не изпадна,
докато лениво се поклаща върху задрямалия хоризонт,

притягам нервите си, костите си,
овързвам мислите си, повивам ги,

задушавам ги
и им устройвам кротко погребение.

белите снежинки бяло танцуват,
следвам порива им,

разтварям дланите си,
очите ми побеляват и тихо изчезват,

вече няма да сънувам,
няма да нося бели ябълки в джобовете си,
няма да нося товари,

знаеш,
уморявам се лесно,

правя едно, две, три вдишвания и се уморявам,
другата пряка ми е непостижима.

лягам на хоризонта, с това бяло тяло,
повито с тези бели снежинки,
с тези мои бели схлупени очи,

ръцете ми са пътеките, които
и после дълго разговарям с белите лястовици,

те са неми и стръвни,
кълват бялата ми кожа неумолимо,

безброй ножове, гладни и остри,
разрязани пориви,

бяла кръв по реброто на хоризонта.
не ми останаха ръце за повиване,

нося бели обувки,
вдървени думи между устните,

стискаш присъствието ми, късам се
и оставаш да висиш в празното бяло пространство,

аз не съм тази, която,
а ти си този, който никога няма да разбере,

тялото ми потъва в хоризонта,
линията е остра, чуплива и режеща,

оставям те, но ти си този, който никога не узнава,
отвивам те от сърцето си, но ти си този, който никога не вижда,

режа те, но ти си този, който никога не чувства,
убивам те, но ти си този, който никога не спира да се движи,

аз съм тази, която, кръвта ми е бяла,
снегът извира дълбоко из недрата ми,

разлиствам хоризонта, отвивам присъствието си,
пускам го – бяло хвърчило в необятното нищо,

лицето ми е бяло петно,
понесло се нависоко,

аз съм тази, която, бяла, отсъстваща, седя на белия хоризонт,
измислям бели истории и кротко ги хвърлям в окото на слънцето

(отвий станиолените си ръце, отлепи белите снежинки
от лицето на тази поздравителна картичка,

стегни шала си, загърни тялото си в топлото палто,
след което бавно ме издишай,

точно така –
бавно, бавно. в окото на слънцето.)

твоя,
в.

 

Posted in поздравителни картички | Leave a Comment »

поздравителна картичка 8

Posted by late на 19.04.2016

полето днес е осеяно с гарвани които кълват очите на новородените слънчогледи корените им се впиват дълбоко в кожата ми пускат разсейки от днешния ден и боязливо хапят остатъците от снощните ми сънища

устните на детето са прегорели и напукани майката кротко втрива историята с разраненените си длани бащата присвит на кълбо свети някъде в дълбокото

здравей

днес думите ми са тихи спирали въртят се гальовно грижовно пресен дъжд в хранилката на времето

отдавна искам да ти разкажа историята която начева в дъното на ходилата ми промушва най-фините капиляри на тялото ми изсмуква сока им и незабелязано се прокрадва в грапавините на езика ми (малък сноп светлина отразява края който плахо държа в ръцете си)

напоследък в главата ми се пресичат разноцветни алеи със свой почерк и поглед тишините им раждат бели маргарити увиват се около глезените и оставят дълбоки следи

сега когато вече си добре оформен израстък от историята ми (подрязан нарязан залепен) се втренчвам глухо в отсъствието ти и усещам топлината която покълва във вените ми

(самотата е нож с две остриета подобно на обичането разлюлявам я разлюлява ме отхапва ме) всяко едно отсъствие е пространство в повече за погледа ми

обичам да вися така удавена в безкрая (все същото мото) паяците разплитат паяжините си стъпките ухаят на светлосини теменужки водата измива запотените ъгли разтваря мисълта ми и ме отмива почти апокалиптично (сянката ми пуска корени дълбоко в небето)

прегъвам историята си на две биговам края й усуквам пътищата (бащата отрязва китката си забожда я в окото на деня и тежко провисва върху хоризонта майката пее тихо и откъслечно)

обичам когато нощта мълчаливо захапва ухото ми когато денят се превива на две с хладно чело и опровергани намерения

обичам минутите глезливо обвървяващи върховете на пръстите ми обичам отсъствието ти бяло и сочно като дъха на увехнала роза

обичам да обичам без време без граници така
кротко приседнала на ръба на своята история

(знаеш че думите заличават смисъла нали?)

твоя,
в.

Posted in поздравителни картички | Leave a Comment »

поздравителна картичка 19

Posted by late на 14.04.2016

здравей,

прекосявам алеята в кратката пауза на дъжда
разтягам езика си и обирам празните думи
после бягам доволно и все назад

очите ми от няколко дена са тъмни кухини
ориентирам се чрез почерка си
и заседналите в дъното погледи

майката отсреща която пристяга гърлото си
(толкова тежки са стоновете върху петите й)

бащата коленичил плътно в ъгъла
със стиснати зъби и неверни очи

детето бяга със скоростта на паяк
аз гледам и бера овехтелите дъждовни капки

границата е безумно малка
както неведнъж съм ти казвала

а белите маргарити отдавана вече не са бели
прегоряха от слънцето както и аз

тичам все по-бавно жаждата ми отслабва
зъбите ми светят остро в тъмното

знаеш ли понякога както в един друг текст
просто искам да ти кажа че отсъствам

полето е неравно и необятно
слънчогледите скланят глави
челата им са полумъртви

тежка съм като едрия дъжд
разкървавяващ необятността на мътния облак
скоро ще изгърмя

светулките приютени дълбоко под ноктите ми
ще изскочат в деня и кротко ще се удавят

кожата ми леко ще настръхне
дъното ще стане плоско като ходилата ми
търсещи последна прошка
за сбърканите пътища разпилените минути
разкъсаните длани почерци погледи кости

нищото е бял призрак
закотвен дълбоко под гръдния ми кош
диша издиша диша из ди шшшша а навън
бели лястовици вещаят дълбока зима

огънят ме дълбае изотвътре
глезливо облизва очните ми дъна
безкръвни и мълчаливи
като прегракнал гарван
под снежна леко заледена пряспа

тихо е тихо и тъмно
някак неистово кротко и топло

моля те дишай внимателно
много внимателно
(бавно и с премерени реверанси)

пръстите ми се чупят дума по дума
буква по буква тъмнината мълчи

като времето
отдавна спряло и заклещено под езика ми

(не забравяй да заключиш здраво погледа си!)

твоя,
в.

Posted in поздравителни картички | Leave a Comment »

поздравителна картичка 18

Posted by late на 21.03.2016

здравей,

тишината се увива около върха на недопушената ми цигара,
димът се разклонява между ребрата на нощта,
притиска дробовете й, разбулва дълбините й,
разлиства мълчанията й, древни и недостъпни,
оловнотежки.

седя в този миг с мисъл за теб,
дъждът кротко отмерва разстоянията,
заличава хоризонтите, отмива грешните думи,
разчленява времето на дребните му съставки,
до пълното му обезличаване,
подобно нощта, която изяжда деня,
за да извае своята плът и своето безвремие.

от пръст и кал, от дъжд и нощ,
на ръба на това изречение,
пониква историята,
без време, кротка и тиха,
на върха на езика,
беззвучен шепот в отвъдното.

(когато дойде синият облак, хвани се здраво за него
и с красив реверанс забий точката,

право в слепоочието на необятната нощ,
после започни да сънуваш,

цветно и шарено, като в детски аквариум.)

твоя,
в.

Posted in поздравителни картички | 1 Comment »