бодил

(ноктите – изрязани, нали?)

Archive for the ‘разни’ Category

в безкрая на мълчанието

Posted by late на 10.05.2017

пореден живителен сън днес, от онези, от които не ти се излиза, денят чука отривисто по клепачите, примесен със звуците на будилника, образите от съня, изпълнени с живот, придърпват погледа, сетивата бумтят, притихнали в крехкото пространство, разделящо съня и деня, раздвоена – мисълта се раздвижва, бавно се завърта около невидимата нишка на там и тук, като дервиш, потънал в своя танц, между земята и небето, в безкрая на мълчанието.

Posted in разни | Leave a Comment »

вероятно, все някога, ще ме постигне

Posted by late на 07.04.2017

преди време, в съня си постигнах град с две половини – стара и осъвременена, и с много труден преход между двете. когато попаднеш в едната, трудно намираш път към другата. в този сън успях да пребивавам и в двете части на града. много трудно намерих свързващия ги път. толкова трудно, че когато отново попаднах в осъвременената част, въобще не знаех как да се завърна в старата. интересното в цялата история е, че през някакви интервали от време сънищата ми отново ме връщат във въпросния град. винаги само в едната половина – новата.

сюжетът във всички тези сънища е сходен – споменът за старата част на града ме тегли към себе си, търся пътя, разказвам на пребиваващите в съня ми хора за привлекателната стара половина на града, питам не знаят ли случайно как да стигна дотам, някои се сещат за нея, но така и не успяват да ме упътят. и аз отново се събуждам. с голяма въпросителна в погледа.

предната нощ отново ме споходи този град. едната му половина и споменът за другата. отново не можах да я постигна, да превърна този спомен в реалност.

пребиваването ми в новата половина е спокойно. не ми е неприятно, че съм там. но винаги когато съм в нея, се сещам за другата и за невъзможния път до там. вероятно, все някога, в някой сън, ще ме постигне. като ефирен бриз косите ми ще разпилее, ще приседне кротко с мен на прага, ще си кажем две-три сладки думи в знак на поздрав и ще се усмихнем, вгледани в залеза на дните :-).

Posted in думите могат да бъдат изписани и така, разни | Leave a Comment »

да

Posted by late на 31.12.2016

да се разболееш в последните дни на отминаващата година, е най-естественото нещо за 2016 година.
да танцуваш под звуците на същата тази отминаваща 2016 година, е изпълваща благодат.
да извървяваш годините, ден след ден, с преизпълнени сетива, е изкуство.
да даваш, без да получаваш, е висш пилотаж на душата.
да следваш чудесата, които градят ежедневието, е най-красивият дар.
да благодариш за трудните моменти, е израз на зрялост и порасналост.
да обичаш, е първородният дъх, преизпълващ дробовете.
да бъдеш, да падаш, да ставаш, докато твориш живота си, е вроденият път към мъдростта.
да е честита новата, поредна година. приказката, която творим и в която учим уроците си, продължава.

Posted in разни | Leave a Comment »

особен чар

Posted by late на 28.12.2016

фините джазови мелодии и снежинките
придават особен чар на сивото време  🙂

Posted in разни | Leave a Comment »

с птица в сърцето

Posted by late на 22.12.2016

тази сутрин в метрото заблудена птица се блъсна в стъклото на вратата и прободе сърцето ми, с настоящия автопортрет разбирам, че нечия четка е запечатала този момент, в който устремът за свобода прониза няколко сърца.

lisa-g

(художник: lisa g.)

Posted in разни | Leave a Comment »