бодил

(ноктите – изрязани, нали?)

благодаря

Posted by late в 16.10.2018

всичко е прекрасно, когато завършва прекрасно. благодаря за този ден, в който отново трябваше да преодолявам себе си, да оглаждам ръбовете си и да постигам смирението – дара на мъдростта.

п.п. думата благодаря е благ дар, който ни спохожда винаги, когато постигаме доброто в себе си.

Реклами

Posted in разни, сентенции от чекмеджето | Leave a Comment »

вълчият тотем

Posted by late в 08.10.2018

неделната разходка из тв програмите ме дари с очарователен бисер, наслада за окото, вихър за ума и буря за емоциите – „вълчият тотем“, бнт 1, 23:25 ч., 07.10.18 г.

Posted in разходка из тв-програмите | Leave a Comment »

поема за бащата

Posted by late в 01.09.2018

 

сънят, в който една поема за бащата,
„едно от най-добрите ти писания“,
каза той и поиска да му я дам,
давайки ми в замяна букет
с картичка-некролог,
изникваща из цветята,

като поздравителна картичка,
адресирана към някой,
който вече не е сред живите,
понесъл се нависоко,
където погледът не стига,

за разлика от гласа на поемата,
която още не бях написала,
но сънят бе измайсторил вместо мен
и й бе вдъхнал живот чрез неговите думи
и желанието да му я дам,

за да я прикрепи към картичката-некролог,
да я прочете този, който вече не вижда,
да я чуе този, който вече не чува,
да я издиша, този, който вече няма дъх,

докато дробовете на живите
се издуват в съня,
необременени от спомена,
в който една поема за бащата
избуява сред букет цветя,
небрежно оставен на масата.

Posted in когато поезията боде, затвори очи | Leave a Comment »

фортуната

Posted by late в 20.08.2018

понякога разходката из тв програмите бива възнаграждавана с бисери като „фортуната“ на серджо кастелито, излъчен на 19.08.18 г. по бнт в 20:45 ч.

Posted in разходка из тв-програмите | Leave a Comment »

целувката е въпрос на оцеляване

Posted by late в 18.06.2018

дъждовни сълзи и гръмотевични усмивки прорязват окото на деня. „навън“, „хора“, „чадъри“ са относителни понятия в настоящата минута. размазани петна, стичащи се по прозорците. бурята – ненаситна любовница, разпорстира морното си туловище върху изнемощелите ребра на града. целувката е въпрос на оцеляване. ноктите се вбиват в сърцето. пулсът, задъхан, се скрива зад ъгъла. до другата минута, до другия ден. когато върху хоризонта ще се стичат други истории.

Posted in думите могат да бъдат изписани и така | Leave a Comment »