бодил

(ноктите – изрязани, нали?)

Като всяко влюбване

Posted by late на 12.01.2018

Дъжд, петък вечер, домашен уют, хубава книга, какво повече му трябва на човек? 🙂 В моя случай, книгата е „Преследване на дива овца“ на Мураками. Третата негова книга, която зачитам непосредствено след „Кафка на плажа“ и „Хроника на птицата с пружината“.

„Кафка“ ме влюби в писането на Мураками, „Хрониката“ затвърди обичта ми. Как ще повлияе на емоциите ми „Преследването“, предстои да разбера. Едно е сигурно – на рафта в библиотеката ми ме очакват още пет заглавия на този автор. Ще бъде завладяващо преживяване. Като всяко влюбване 🙂 .

П.П. Денят, в който написах горните редове, оказва се, е рожденият ден на Мураками. Интересен факт, който привнася допълнителен привкус на днешната вечер. Съвсем като в текстовете на Мураками.

Advertisements

Posted in книга след книга, предстоящо за четене | Leave a Comment »

бял петък:

Posted by late на 24.11.2017

денят, в който разни хора се тълпят пред разни щандове, а ти и аз се наслаждаваме на благодатта на бавното изпълване на този пореден ден от живота ни със смисъл, попивайки слънчевите отблясъци върху стъпките на бързоизтичащото време.

Posted in разни | Leave a Comment »

днешният ден

Posted by late на 26.10.2017

днешният ден освен слънчев следобед довя и малка бяло-бежова котарана, грациозно вперена във витрина на бижутерски магазин. котана бе потънала в спокойно съзерцание, навяващо усещане за някакъв друг, приказен свят, в естественото съществуване на който, минувач като мен, никак не би се усъмнил.

в миг на умиление, забавих ход и на свой ред изпаднах в тихо съзерцание. котана ме забеляза и за мое учудване не избяга, а се приближи към мен, извивайки тънкия си глас.

ако това беше литературно произведение, в тази част определено текстът би завил в друга посока и би изваял витиевати пътеки към въображаеми красиви моменти. тъй като обаче срещата ми с тази точно котана остави дълбоки следи у мен, ще се придържам към реалното й описание.

и тъй – котана изви тънкия си глас към мен. доближаваше ме с всяка негова протяжна нотка. за жалост, котана не споделяше впечатленията си от бижутата. съществото й изведнъж стана напрегнато, погледът й – като на кинолента – представяше двуличието на уличния живот, преизпълнен с красиви витрини, заведения с приятен мирис, уютни домове и множество невидими прегради, които не пропускат котана да влезе, въпреки грацията и красотата й.

кадрите, запечатани в погледа на котана, разкриваха огромното туловище на уличния живот, болезнено притискащо дъха, увиващо се около слепоочията, като тумор, който разкъсва всеки опит на въображението да се слее с блясъка на лъскавите витрини и да потъне в слънчевата необятност на приказната самозабрава.

за мой огромен късмет, в раницата си имах котешка храна, бях я взела за двамата си котараци. споделих я с котана. докато тя лакомо похапваше, аз с бавни крачки се отдалечавах. за да запазя за по-дълго време жив споменът от спокойното, грациозно, съзерцание, в което бе потънала котана в началото на тази история.

Posted in разни | Leave a Comment »

поредна мисъл на днешния (ми) ден:

Posted by late на 27.09.2017

самотата е благодатно преживяване, разкриващо необятните хоризонти на духа.

Posted in сентенции от чекмеджето | Leave a Comment »

мисъл на днешния (ми) ден:

Posted by late на 27.09.2017

изборите, които правим, отварят пред нас нови, по-цветни и шарени, хоризонти. без възможността да избираме, щяхме да се превърнем в безцветни хора, прегърбени от сивотата на натрапеното ежедневие.

Posted in сентенции от чекмеджето | Leave a Comment »