бодил

(ноктите – изрязани, нали?)

целувката е въпрос на оцеляване

Posted by late на 18.06.2018

дъждовни сълзи и гръмотевични усмивки прорязват окото на деня. „навън“, „хора“, „чадъри“ са относителни понятия в настоящата минута. размазани петна, стичащи се по прозорците. бурята – ненаситна любовница, разпорстира морното си туловище върху изнемощелите ребра на града. целувката е въпрос на оцеляване. ноктите се вбиват в сърцето. пулсът, задъхан, се скрива зад ъгъла. до другата минута, до другия ден. когато върху хоризонта ще се стичат други истории.

Advertisements

Posted in думите могат да бъдат изписани и така | Leave a Comment »

висша форма на комуникация

Posted by late на 05.06.2018

най-съвършената форма на общуване е общуването чрез мълчание. някои хора мълчат, защото не намират допирни точки със събеседника или защото имат проблеми с общуването. други – чрез мълчанието постигат единение със събеседника. това е висша форма на комуникация. малцина я владеят.

Posted in сентенции от чекмеджето | Leave a Comment »

защото

Posted by late на 12.04.2018

защото денят е цветно хвърчило, понесло ме нависоко, защото връвта на живота ме държи здраво закотвена в необятността на небесната шир, защото крилете на възкърсналата любов ме обгръщат в обятията си, защото тишината ме преизпълва със сили, защото пътят ме блазни със своя безкрай, се запасявам с волността на лекото безвремие и с усмихнат поглед се завръщам в себе си.

Posted in разни | Leave a Comment »

виното и любовта

Posted by late на 14.02.2018

виното и любовта вървят ръка за ръка –
виното подклажда тръпката, любовта – жаждата.

Posted in сентенции от чекмеджето | Leave a Comment »

Добрият приятел

Posted by late на 29.01.2018

Добрият приятел е като целебен извор. Търсещите изцерение неистово посягат към него, протягат увехналите си души и жадно пият. Добрият приятел приема жадните, разтваря необятните хоризонти на духа си и милва изтерзаните им погледи. Изпълва с покой изнурените им мисли, влива мощ в изхабените им сърца. Усетили лековитата му сила, търсещите изцерение изпадат в самозабрава, ненаситно протягат обгорелите си езици, впиват хищните си зъби в крехкото сърце на добрия приятел. Забравили простата истина, че приятелството е двупосочен обмен, като пиявици изсмукват живителните сокове на отворилия обятията си за тях. Добрият приятел обаче притежава остър инстинкт за самосъхранение. Когато се поругаят с добротата му, добрият приятел се оттегля в живителния си покой и с широко отворени сетива продължава пътя на своето израстване. Кроткият му поглед озарява стъпките му. Благата му усмивка се разстила в необятността. Продължава пътя си, добрият приятел, и знае, че един ден ще срещне себеподобни, с които ще може да изживее насладата на истинското приятелство. Което взима, но и дава. Приятелството, озарено от висотата на зрелите души.

Posted in сентенции от чекмеджето | Leave a Comment »