бодил

(ноктите – изрязани, нали?)

в междуредията на дъжда

Posted by late на 03.07.2017

се е загнездила тежка мисъл, която не позволява на дробовете да вдишат живителната прохлада: по-голямата част от живота на човек преминава в 8-10-15-часов работен ритъм, като животинче в клетка, човекът върти колелото на своето ежедневие, оразмерено по часове и срокове, върти и си мисли, че живее, а някъде, отвъд този затвор, се разстила покоят, изворът на биването в и със себе си.

Posted in разни, сентенции от чекмеджето | Leave a Comment »

устрем

Posted by late на 30.06.2017

Posted in щрак щрак щрак | Leave a Comment »

фраза на днешния (ми) ден:

Posted by late на 28.06.2017

тиха увереност: увереност, която не се натрапва, която поражда действия, озарени от спокойствие, мъдра, изтънчена, сигурна увереност.

Posted in сентенции от чекмеджето | Leave a Comment »

леката прохлада на свечеряването,

Posted by late на 27.06.2017

когато денят преминава в нощ, нощта в сън, сънят в покой, жадуван и очакван, като дъжд след морна суша, оставила тежки следи върху разпуканите устни, неми и жадни, като глухарче в пустиня – краткият миг на свечеряването, бленуван мираж, в който жаждата да разполагаш единствено и изцяло със себе си се превръща в реалност, прохладна, живителна, своя.

Posted in разни | Leave a Comment »

мисъл на днешния (ми) ден:

Posted by late на 19.06.2017

страховете, породени от предразсъдъци, се преодоляват с познание. когато познаваш, започваш да разбираш. когато разбираш, приемаш. когато приемаш, зачиташ свободата на различността. когато зачиташ свободата, порастваш. когато порастваш, постигаш мир в себе си. когато постигаш мир в себе си, не се страхуваш, просто обичаш.

Posted in сентенции от чекмеджето | Leave a Comment »