бодил

(ноктите – изрязани, нали?)

знаменателни грешки

Posted by late на 05.05.2016

някои грешки могат да бъдат знаменателни. например, грешката в: к7раят е относително понятие, е от този род, понеже показва едно ново значение на думата, а именно: к-рай = към-рай. 😉

Posted in актуално | Leave a Comment »

поезия от статистиката на блога:

Posted by late на 28.04.2016

бодил (музей за модерно изкуство)

обичам те
обичам те

ръждив пирон

бих могла да пиша и така…
бих могла и да спра,

накратко:
„мръсно е. има гълъби и мрачни дворове.“

( 23.09.2010 г.)

Posted in когато поезията боде, затвори очи | Leave a Comment »

„предпочитам да бъда свободна“,

Posted by late на 27.04.2016

с тези думи приключи сънят ми,
с тези думи започна денят ми,

добро утро, драга моя, свобода :-)

Posted in когато поезията боде, затвори очи | Leave a Comment »

идеалният момент –

Posted by late на 26.04.2016

в леглото, с книга,
под звуците на дъжда.

Posted in когато поезията боде, затвори очи | Leave a Comment »

поздравителна картичка 11

Posted by late на 25.04.2016

здравей,

снегът е толкова бял, ръката ми е толкова бяла,
присъствам в окото на тази бяла маргарита,
дъвча тези бели думи, постигам корените им

и сплитам история,
бяла, тиха, накъсана,

увивам тялото си с нея, стягам го, за да не изпадна,
докато лениво се поклаща върху задрямалия хоризонт,

притягам нервите си, костите си,
овързвам мислите си, повивам ги,

задушавам ги
и им устройвам кротко погребение.

белите снежинки бяло танцуват,
следвам порива им,

разтварям дланите си,
очите ми побеляват и тихо изчезват,

вече няма да сънувам,
няма да нося бели ябълки в джобовете си,
няма да нося товари,

знаеш,
уморявам се лесно,

правя едно, две, три вдишвания и се уморявам,
другата пряка ми е непостижима.

лягам на хоризонта, с това бяло тяло,
повито с тези бели снежинки,
с тези мои бели схлупени очи,

ръцете ми са пътеките, които
и после дълго разговарям с белите лястовици,

те са неми и стръвни,
кълват бялата ми кожа неумолимо,

безброй ножове, гладни и остри,
разрязани пориви,

бяла кръв по реброто на хоризонта.
не ми останаха ръце за повиване,

нося бели обувки,
вдървени думи между устните,

стискаш присъствието ми, късам се
и оставаш да висиш в празното бяло пространство,

аз не съм тази, която,
а ти си този, който никога няма да разбере,

тялото ми потъва в хоризонта,
линията е остра, чуплива и режеща,

оставям те, но ти си този, който никога не узнава,
отвивам те от сърцето си, но ти си този, който никога не вижда,

режа те, но ти си този, който никога не чувства,
убивам те, но ти си този, който никога не спира да се движи,

аз съм тази, която, кръвта ми е бяла,
снегът извира дълбоко из недрата ми,

разлиствам хоризонта, отвивам присъствието си,
пускам го – бяло хвърчило в необятното нищо,

лицето ми е бяло петно,
понесло се нависоко,

аз съм тази, която, бяла, отсъстваща, седя на белия хоризонт,
измислям бели истории и кротко ги хвърлям в окото на слънцето

(отвий станиолените си ръце, отлепи белите снежинки
от лицето на тази поздравителна картичка,

стегни шала си, загърни тялото си в топлото палто,
след което бавно ме издишай,

точно така –
бавно, бавно. в окото на слънцето.)

твоя,
в.

 

Posted in поздравителни картички | Leave a Comment »

 
Follow

Get every new post delivered to your Inbox.