бодил

(ноктите – изрязани, нали?)

след всеки осъзнат избор

Posted by late в 15.11.2018

след всеки осъзнат избор, с ведър поглед поемаш по витиевата пътека и продължаваш устремено към истината, осмисляща живота ти. зад някои завои, нагазваш в трънливи участъци, питаш се дали изборът е бил правилен, докато с бистър поглед, идващ от най-тихите ти дълбини, осъзнаваш, че препятствията ти се случват, за да откриеш за пореден път смисъла, който – някъде по пътя, ти се е изплъзнал.

Реклами

Posted in разни | Leave a Comment »

юмрук

Posted by late в 30.10.2018

след дълъг работен ден, умората се е свила в юмрук, готова да нанесе последен удар върху междуредията на деня, по-кратък от вчера, по-тих от утре, посинял от захапката на нощта – справедлив арбитър на този неравен двубой, в който трябва поглъща искам, докато животът бавно се изплъзва с всяко поредно вдишване.

Posted in думите могат да бъдат изписани и така | Leave a Comment »

днес:

Posted by late в 26.10.2018

събудих се с усещане за петък, но мисълта ми отсече „четвъртък е, имаш още два дена до края на работната седмица“, с което прекърши усещането, но не и реалността на петъка, след миг – остатък от съня ми изплува в погледа: на някакво място сме се събрали познати и говорим за идеите, аз заключавам: „лесно е да се (съз)дават идеи, изкуство е да бъдат реализирани“, после навлязох в деня, следобед слънцето навлезе в мен, докато с наслада обвървявах познати улици, проведох три телефонни разговора, три пъти се разминах с позната, после дойде радостната вест за раждането на два живота, денят преваляше, „слабият човек е слаб, защото си позволява да се чувства така“, споделих в разговор и се отправих към болницата, да посетя приятел, нощта се спускаше, когато постигнах дома си, вдишах уюта му и тъкмо да започна да пиша, ме сполетя вестта за смъртта на един живот, което ме върна в детството, защото този жовот тогава беше в зрелостта си, а аз бях малка и светът ми беше до коленете, след всичко това се замислих над знаменията на днешния ми ден, който очерта линията на живота, толкова естествено и така категорично, като момента, в който пиша настоящите редове, полубудна и полузаспала, като началото и края на настоящата история.

Posted in думите могат да бъдат изписани и така | Leave a Comment »

той

Posted by late в 23.10.2018

отглежда паяжини в мозъка си,
с ужас приема всяка мисъл,
застрашаваща да покоси реколтата му,
затова я убива още в зародиш –
прекършен стрък, без право на помилване.

изтощен от тези убийства,
умилен от паяжинното си царство,
той потъва в тъмнината на своето доволство,
прегризва връзката си с живота,
заключва думите, отрязва порива на дните
и – така, без мисъл, се носи по течението –

кухо тяло, оплетено в паяжината
на безсмисленото си съществуване.

Posted in когато поезията боде, затвори очи | Leave a Comment »

когато

Posted by late в 17.10.2018

когато спокойствието се изнизва през прозореца на душата, леко открехнат, за да влиза свеж въздух, когато несправедливостта пронизва дробовете на мисълта, когато тялото се превива под напора на безредието, когато хаосът разяжда ежедневието,

се прибираш в себе си и търсиш най-тихата дума, обич, обич към живота, дар от бога, който не бива и за миг да бъде пропиляван заради невежеството на другите,

тогава за пореден път осъзнаваш – няма път към спокойствието, спокойствието е пътят, а твоят път е съкровен и единствен, преградите по него, които преодоляваш с благ поглед, са бисерите на смисъла, без който всяка истина би била непостижима.

Posted in думите могат да бъдат изписани и така, когато поезията боде, затвори очи | Leave a Comment »