бодил

(ноктите – изрязани, нали?)

спя (речникова поезия)

Posted by late в 21.03.2019

нощем спя спокойно.
дърветата спят.
нищо не правя. почивам.
под дървото спи неговата любима.
обхваща ме желание да спя.
намирам се в пълен покой.
спи ми се.

Реклами

Posted in речникова поезия | Leave a Comment »

след всеки осъзнат избор

Posted by late в 15.11.2018

след всеки осъзнат избор, с ведър поглед поемаш по витиевата пътека и продължаваш устремено към истината, осмисляща живота ти. зад някои завои, нагазваш в трънливи участъци, питаш се дали изборът е бил правилен, докато с бистър поглед, идващ от най-тихите ти дълбини, осъзнаваш, че препятствията ти се случват, за да откриеш за пореден път смисъла, който – някъде по пътя, ти се е изплъзнал.

Posted in разни | Leave a Comment »

юмрук

Posted by late в 30.10.2018

след дълъг работен ден, умората се е свила в юмрук, готова да нанесе последен удар върху междуредията на деня, по-кратък от вчера, по-тих от утре, посинял от захапката на нощта – справедлив арбитър на този неравен двубой, в който трябва поглъща искам, докато животът бавно се изплъзва с всяко поредно вдишване.

Posted in думите могат да бъдат изписани и така | Leave a Comment »

днес:

Posted by late в 26.10.2018

събудих се с усещане за петък, но мисълта ми отсече „четвъртък е, имаш още два дена до края на работната седмица“, с което прекърши усещането, но не и реалността на петъка, след миг – остатък от съня ми изплува в погледа: на някакво място сме се събрали познати и говорим за идеите, аз заключавам: „лесно е да се (съз)дават идеи, изкуство е да бъдат реализирани“, после навлязох в деня, следобед слънцето навлезе в мен, докато с наслада обвървявах познати улици, проведох три телефонни разговора, три пъти се разминах с позната, после дойде радостната вест за раждането на два живота, денят преваляше, „слабият човек е слаб, защото си позволява да се чувства така“, споделих в разговор и се отправих към болницата, да посетя приятел, нощта се спускаше, когато постигнах дома си, вдишах уюта му и тъкмо да започна да пиша, ме сполетя вестта за смъртта на един живот, което ме върна в детството, защото този жовот тогава беше в зрелостта си, а аз бях малка и светът ми беше до коленете, след всичко това се замислих над знаменията на днешния ми ден, който очерта линията на живота, толкова естествено и така категорично, като момента, в който пиша настоящите редове, полубудна и полузаспала, като началото и края на настоящата история.

Posted in думите могат да бъдат изписани и така | Leave a Comment »

той

Posted by late в 23.10.2018

отглежда паяжини в мозъка си,
с ужас приема всяка мисъл,
застрашаваща да покоси реколтата му,
затова я убива още в зародиш –
прекършен стрък, без право на помилване.

изтощен от тези убийства,
умилен от паяжинното си царство,
той потъва в тъмнината на своето доволство,
прегризва връзката си с живота,
заключва думите, отрязва порива на дните
и – така, без мисъл, се носи по течението –

кухо тяло, оплетено в паяжината
на безсмисленото си съществуване.

Posted in когато поезията боде, затвори очи | Leave a Comment »