бодил

(ноктите – изрязани, нали?)

поздравителна картичка 16

Posted by late на 02.02.2016

здравей,

умората се увива около глезените,
нощта плахо отхапва думите,
които отправям към теб,
в теб, без мисъл
и с ясното съзнание,
че границата е безумно малка,
животът безумно кратък,
а смисълът кръжи напосоки,

като птица, отхапала крилото си
в неистовото желание да прелети хоризонта,

отвъд, където свободата губи очертанията си,
където ръката, с която ти пиша,
се превръща в единствената реалност,
обозрима, кристална и ясна,
като окото на мъртвец, понесъл се нависоко,
като теб, изгубен в моето отсъствие,

като мен, обвита в умората на нощта,
в която ти пиша, без мисъл и с ясното съзнание,
че утрото ще бъде като всички други утра,

заключено между ребрата на деня,
без право на помилване.

пиши, когато постигнеш точните думи,
твоя, в.

Posted in поздравителни картички | Leave a Comment »

започвам третата си книга за 2016 г.,

Posted by late на 26.01.2016

„о163854_bще тогава лисицата е била ловец“, като стила на автора си – херта мюлер, сграбчващ с прецизността на умел ловец. след „зверчето в сърцето ти“, херта се нареди сред любимите ми автори. от онези, чиито редове искаш никога да не свършват и чийто стил никога да не се променя. в повечето случаи един и същият почерк на даден автор втръсва. книга след книга, редовете му стават толкова познати, че убиват смисъла от последващо четене. херта е изключението, опровергаващо общото правило. моето изключение. което ме кара да потъвам в редовете й със същото удоволствие, както когато я открих за първи път. не с „всичко свое нося със себе си“, където стилът й не е така пленителен, както в „зверчето в сърцето ти“ и в книгата, която започвам сега. ловецът, притаил диханието си в очакване на следващия зажаднял читател.

Posted in книга след книга | Leave a Comment »

първата ми книга за 2016-а,

Posted by late на 05.01.2016

„приспивна песен“, чък паланюк, не е моят тип литература, но, за жанра си, е доста добра, то7881007лкова, че смятам да прочета и „оцелелият“, „боен клуб“, на този етап, оставам само с филма, някой ден, може би, ще постигна и книгата, тихо-фоби, звуко-холци, утешителната песен е зад вас, дебне и очаква, хищните й зъби просветват в тъмното, съвременният живот, обрамчен от дъщерите на цивилизацията – технологиите, медиите, рекламите – бавно и неусетно впива хищните си нокти в умовете, приласкава сърцата и убива душите, тихо-фоби, звуко-холици, пребройте до три, перди да изключите телевизорите, радиата, звуците, утешителната песен дебне.

Posted in книга след книга | Leave a Comment »

*

Posted by late на 14.12.2015

домът, в който съм,
домът, който съм,

се изписва с три букви:
уют.

Posted in когато поезията боде, затвори очи | Leave a Comment »

*

Posted by late на 14.12.2015

заеш ли?
знам.

и после тишината
сънува думите.

Posted in когато поезията боде, затвори очи | Leave a Comment »

 
Follow

Get every new post delivered to your Inbox.