бодил

(ноктите – изрязани, нали?)

вероятно, все някога, ще ме постигне

Posted by late на 07.04.2017

преди време, в съня си постигнах град с две половини – стара и осъвременена, и с много труден преход между двете. когато попаднеш в едната, трудно намираш път към другата. в този сън успях да пребивавам и в двете части на града. много трудно намерих свързващия ги път. толкова трудно, че когато отново попаднах в осъвременената част, въобще не знаех как да се завърна в старата. интересното в цялата история е, че през някакви интервали от време сънищата ми отново ме връщат във въпросния град. винаги само в едната половина – новата.

сюжетът във всички тези сънища е сходен – споменът за старата част на града ме тегли към себе си, търся пътя, разказвам на пребиваващите в съня ми хора за привлекателната стара половина на града, питам не знаят ли случайно как да стигна дотам, някои се сещат за нея, но така и не успяват да ме упътят. и аз отново се събуждам. с голяма въпросителна в погледа.

предната нощ отново ме споходи този град. едната му половина и споменът за другата. отново не можах да я постигна, да превърна този спомен в реалност.

пребиваването ми в новата половина е спокойно. не ми е неприятно, че съм там. но винаги когато съм в нея, се сещам за другата и за невъзможния път до там. вероятно, все някога, в някой сън, ще ме постигне. като ефирен бриз косите ми ще разпилее, ще приседне кротко с мен на прага, ще си кажем две-три сладки думи в знак на поздрав и ще се усмихнем, вгледани в залеза на дните :-).

Posted in думите могат да бъдат изписани и така | Leave a Comment »

белият бим, черното ухо

Posted by late на 17.02.2017

продължава тази вечер във време за кинокласика
по „българия он еър“ от 22:10 ч.

 

Posted in разходка из тв-програмите | Leave a Comment »

мисъл на днешния (ми) ден:

Posted by late на 10.02.2017

житейските препятствия са само прашинка по пътя, а не самият път.

Posted in сентенции от чекмеджето | Leave a Comment »

да

Posted by late на 31.12.2016

да се разболееш в последните дни на отминаващата година, е най-естественото нещо за 2016 година.
да танцуваш под звуците на същата тази отминаваща 2016 година, е изпълваща благодат.
да извървяваш годините, ден след ден, с преизпълнени сетива, е изкуство.
да даваш, без да получаваш, е висш пилотаж на душата.
да следваш чудесата, които градят ежедневието, е най-красивият дар.
да благодариш за трудните моменти, е израз на зрялост и порасналост.
да обичаш, е първородният дъх, преизпълващ дробовете.
да бъдеш, да падаш, да ставаш, докато твориш живота си, е вроденият път към мъдростта.
да е честита новата, поредна година. приказката, която творим и в която учим уроците си, продължава.

Posted in разни | Leave a Comment »

особен чар

Posted by late на 28.12.2016

фините джазови мелодии и снежинките
придават особен чар на сивото време  🙂

Posted in разни | Leave a Comment »